Организираното туристическо движение в България в своята 119 годишна история има редица достижения. Сред тях особено може да се отличи изграждането на адекватна мрежа от маршрути и съпътстващи хижи, заслони, жалони, осигурителни съоръжения[1], спасителни постове и тн. Към тази инфраструктура „на терен“ в планините следва да се добави и тази свързана с издаването на карти, пътеводители, популяризирането на пешеходния планински туризъм и други. Цялостната структура на планинарството у нас не би била пълна без Планинската спасителна служба, мрежата от защитени територии и горското стопанство. Всичките тези елементи са неразривно и функционално свързани, така че да се обезпечи сравнително добро и достъпно посещение в планинските територии. Създаването на подобна инфраструктура с огромен териториален и институционален обхват може да бъде наречена култура на планинарството в България, основана на принципите на взаимопомощта, взаимоуважението и опазването човешкия живот, съхранение на природата среда и историческите традиции.
В този свод от физическа, нематериална и институционална инфраструктура, обезпечаваща планинския туризъм ще разгледаме само един малък елемент, а именно нормативната обезпеченост на пешеходните туристически пътеки и алейна мрежа. Тази най-видима за туриста част де факто се явява последната брънка от сложна система, която гарантира сравнително безопасната и достъпна възможност за масов планински туризъм, с която България заслужено може да се гордее, като едно достижение сравнимо с най-добрите световни традиции. Поради ограниченията на изследването няма да може да направим преглед на всички останали взаимосвързани и обуславящи елементи на тези система, чието проследяване би било полезно за пълното разбиране на проблематиката и идентифициране на необходимите решения. Няма да можем да обезпечим и исторически преглед на развитието на темата. Все пак ще маркираме няколко важни момента.
Още от своя първи етап на развитие[2] в периода 1895-1944г. особен акцент е поставен на връзката маршрути-хижи, като ясно разбиране, че двете са функционално и смислово свързани и няма как да съществуват отделно. Дейностите по залесяване и опазване на околната среда, маркиране на туристически пътеки и построяване на хижи, се извършват главно с доброволен труд и от свободни сдружения, което една добра предпоставка за устойчивост. Прекъсването на този неказионен характер на планинския туризъм през време на втория етап на развитие /1944-1956г./ в контекста на по-дълбоките социално-икономически промени по тотална преобразяване на тогавашна България може да бъде отчетено като предпоставка за редица насъщни проблеми. Все пак през втория период се създава институционалния гръбнак и организационната структура, която обезпечава през третия етап /1957-1989г./ динамичното изграждане на множество хижи и друга инфраструктура с финансова подкрепа на държавните институции. Създават се федерации по туристическите дейности и спортове-туризъм, алпинизъм, спелеология, защита на природата и ориентиране. Много от заложените през този трети етап разбирания и организация на туризма са актуални и днес. Наличието или липсата на нужната нормативна база също поставят основата на известния хаос, който настъпва през четвъртия етап след 10.11.1989г. Разпадът на дотогавашната система и бавната подмяна с недефинирана нова оставят своя негативен отпечатък, плод на липсата на държавно финансиране, политика и подкрепа. Осезаемо спада организационната култура, започват процеси на приватизация, финансиализъм и унищожаване на част от инфраструктурата.
Днес обаче може да оценим, че този период не е еднотипен и след новото хилядолетие и особено след приемането на България в ЕС и последващото покачване на покупателната способност на населението създават една нова среда за развитие на планинския пешеходен туризъм и съпътстващи други форми на вело, конен, ски туризъм, парапланеризъм, водни спортове, ориентиране, бягане, алпинизъм, къмпиране и тн.. Среда, в която интереса към планините е засилен, качеството на екипировката, информационната обезпеченост и разнообразието от организационни форми и преживяване е изключително високо. Наред с това и изискванията на туристите към местата за настаняване (но и не само) се увеличава. Планинарите днес очакват едно истинско преживяване на досег с природата, което обаче трябва да е хем безопасно, комфортно и уредено по качествено нов начин, хем да се конкурира по емоционална интензивност с редица други дейности на съвременния човек.
[1] Въжено-стоманени парапети, други парапети, метални стълби, стъпала и други подобни.